"Но аз, беднякът, имам само своите мечти.
Ще разстеля мечтите си пред твоите крака.
Пристъпи нежно, защото стъпваш в моя блян."

сряда, 15 април 2009 г.

Две капчици

Две капчици се гонят в стрък трева.
Две мънички, прозрачни капки.
Докосват се почти, едва-едва...
Потичат, спират за почивки кратки...


Сълзи ли са на тъжни пеперуди
или пък роса сияйна в топло утро?
В тревите стават те на изумруди...
Загадъчно блещукат всяка сутрин...


Две капчици прегърнали са Слънцето.
Лъчите му във себе си попиват.
И като огледало отразяват го,
всяка лоша помисъл отмиват...


Две капчици съвсем, съвсем еднакви.
Очите ми на тях се спряха.
Как нежно гонят се – загледах ги...
И после - миг - в едно се сляха...

Equilibrium /Равновесие/

Понякога замислям се дали си струва?
Дали, както се казва, всичко се връща?
Дали усетени са всичките преструвки?
И лошо ли е, че назад често се обръщам
и си спомням как, какво, защо било е...
И си правя скромни равносметки.
И все се питам – животът ми какво е?
Едно пътуване?... (Изтъркани подметки)
Една илюзия?... Утопия за съвършенство,
което никой никога не може да постигне.
Но към него всеки се насочва устремено
И всеки вярва – ще успее да го стигне...


И ето днес в едната си ръка
съм стиснала милион съмнения –
относно вярата, живота и света,
човешките мечти и цели, и стремления.
И пак милион са в другата ръка,
но истини и сигурности, нищо неизвестно.
Само копнежи, сбъдвани със лекота...
Ръцете всъщност стиснали са равновесие...

Слънце в друго нечие небе

Ще те запазя. Някъде в сърцето.
Когато е студено, да ме стоплиш.
Ще те запазя в мене, там, където
никой никога не ще те види...


Ще бъдеш тайна. В мене скрита.
В душата ми ще бъдеш къс душа.
Дори най-мощната стихия
не ще отнеме ми я. (Няма да я дам!)


Защото ти си Мен. (Аз виждам се във Теб.)
И, както казваш, съм ти огледало.
Но слънце ще си в друго нечие небе...
Във мойто – не. (Съдбата закъсняла е.)

Когато умра...

Когато умра, ще съм вятър.
Ще разнасям прашинки любов.
С живота мъртва ще се надбягвам,
ще съм ураган, цунами, порой...


Когато умра, ще съм шепот
на тиха прозрачна вода,
от мен ще загребваш със шепи
без да знаеш, че пиеш жена...


Когато умра, ще съм в тебе.
Ще ме чувстваш и (знам) ще боли.
Ще съм вечен огън и трепет...
Ще съм истинска, но с мъртви очи...


Когато умра, ще съм капка
солена в самотната ти душа.
На нов живот ще съм знака,
преродена... в твоя мечта...