17 май 2009, неделя

Бъди моят вятър...

Разпилей ме! Като тъжно глухарче.
Вятър бъди и ме отвей. Надалеч,
там където небето не плаче,
там където дъгата е... вечна...

Аз съм крехка и малка. Чуплива.
И съм толкова много сама
!
На сълзи и тревоги съм податлива.
Особено... Щом настъпи нощта.

Но ти не бъди нежен с мене.
Бъди моят вятър, порой!
Далече от тук отнеси ме.
И просто бъди...
само мой...

0 коментара:

Публикуване на коментар