...Н Е Б Е С А...

Бъди моят вятър...

2009-05-17T09:59:00.000-07:00

Разпилей ме! Като тъжно глухарче.
Вятър бъди и ме отвей. Надалеч,
там където небето не плаче,
там където дъгата е... вечна...

Аз съм крехка и малка. Чуплива.
И съм толкова много сама!
На сълзи и тревоги съм податлива.
Особено... Щом настъпи нощта.

Но ти не бъди нежен с мене.
Бъди моят вятър, порой!
Далече от тук отнеси ме.
И просто бъди...
само мой...

Когато съм до теб, не спя

2009-05-09T13:23:00.000-07:00

В трапчинката ти цялата побирам се.
Любимо кътче ми е тя.
И нощите ми стават на безсъние,
защото искам всеки миг да ти се насладя.
И в миглите ти после да се сгуша.
Мъничка прашинка от любов...
Дъхът ти цяла нощ да слушам
и с него да се чувствам аз едно
истинско и неделимо цяло...
Вдишваш. И издишваш. Топлина.
А аз съм нежност тиха, бяла.
Докосвам те... Едва, едва...

Обичам... щом до теб съм, да не спя...

Превръщай ме в дъга

2009-04-15T10:17:00.000-07:00

Не искам да заспивам в чужди длани.
И друга нечия принцеса да съм не желая.
Далеч от тебе нощите са хладни
и всяка моя мисъл... те копнее.
Във мен тупти сърце на пеперуда,
което може да се пръсне всеки миг,
защото теб те няма... До полуда
липсваш! Сълзите ми с сълзи ги докосни...
Да се превърнат в капчици дъга.
И аз на слънчев лъч да стана,
в ресниците ти да се сгуша, там,
където мястото за мен е само...
Превръщай ме... В дъга... и ме изпий...
От вътре засиявай ти любовно.
В себе си от другите ме скрий.
И ме обичай... Само мене... безусловно...

Дори да мине страшно дълго време...

2009-04-15T10:14:00.000-07:00

„Твоят поглед, твоят допир –
как да дишам без тях?...”

...И всичките ни песни ще останат.
В душите ни самотно ще звучат.
И раните (от днес) ще ни изгарят.
И белезите вечно ще личат.
И няма да се гледаме в очите,
защото чужди ще са вече те.
Но в себе си ще носим дните
и нощите, когато бяхме заедно със теб.
И ако утре ме попиташ дали искам
в живота си отново да те върна,
До тебе пак и пак да се притискам,
отново целия ти свят да преобърна,
отново да съм твоята любима,
аз ще ти кажа, Обич, само едно:
в сърцето ми завинаги те има,
защото Ти си моята Единствена Любов.
Където и да си, ще бъда в тебе.
С когото и да си, ще бъда твоя.
Дори да мине страшно дълго време,
да те забравя – няма.
Обич...
моя...

Две капчици

2009-04-15T10:11:00.000-07:00

Две капчици се гонят в стрък трева.
Две мънички, прозрачни капки.
Докосват се почти, едва-едва...
Потичат, спират за почивки кратки...

Сълзи ли са на тъжни пеперуди
или пък роса сияйна в топло утро?
В тревите стават те на изумруди...
Загадъчно блещукат всяка сутрин...

Две капчици прегърнали са Слънцето.
Лъчите му във себе си попиват.
И като огледало отразяват го,
всяка лоша помисъл отмиват...

Две капчици съвсем, съвсем еднакви.
Очите ми на тях се спряха.
Как нежно гонят се – загледах ги...
И после - миг - в едно се сляха...

Да се сбъднем

2009-04-15T10:01:00.000-07:00

В косите ми обичам да се будиш.
В очите ти обичам да не спя,
а цяла нощ със тебе да се губим
и да се намираме в зората на деня...

Обичам да са стиснали ръцете ни
една и съща неизказана мечта...
Да са ни телата вплетени
среднощно... И до сутринта

да чувствам как ме вдишваш
и издишваш... Също обичам
до тебе кротко щом съм сгушена,
по звездите утро да предричаме...

И да станем с тебе на звезди.
В небето нощно да посветим,
към безкрая двамата да полетим.
И да се сбъднем... Падащи мечти...

Equilibrium /Равновесие/

2009-04-15T07:28:00.000-07:00

Понякога замислям се дали си струва?
Дали, както се казва, всичко се връща?
Дали усетени са всичките преструвки?
И лошо ли е, че назад често се обръщам
и си спомням как, какво, защо било е...
И си правя скромни равносметки.
И все се питам – животът ми какво е?
Едно пътуване?... (Изтъркани подметки)
Една илюзия?... Утопия за съвършенство,
което никой никога не може да постигне.
Но към него всеки се насочва устремено
И всеки вярва – ще успее да го стигне...

И ето днес в едната си ръка
съм стиснала милион съмнения –
относно вярата, живота и света,
човешките мечти и цели, и стремления.
И пак милион са в другата ръка,
но истини и сигурности, нищо неизвестно.
Само копнежи, сбъдвани със лекота...
Ръцете всъщност стиснали са равновесие...

Защото страдайки, аз чувствам, че...

2009-04-15T07:25:00.000-07:00

Лесното на мен не ми е интересно.
Искам да се боря, да плача, да страдам!
Стремглаво да препускам към неизвестното.
Отвътре да изгарям... Да пропадам...

Да вървя не искам по утъпкан път.
А сама своя пътека да изградя.
От себе си ще късам хищно плът
и ще чувствам, че съм жива и горя.

Раните си с вяра ще превържа.
С отворени очи ще посрещна света.
На всяко мъчение зверско ще издържам.
Умра ли – във воин безстрашен ще се преродя.

Лесното не е за мене. Никак даже.
Аз трябда да горя, а не да тлея.
Да ме убиват болки на прокажен...
Защото страдайки, аз чувствам, че...
живея…

Усещам те със всички сетива

2009-04-15T07:13:00.000-07:00

Сутрин са горчиви твойте устни
като черно безсметаново кафе...
И чак когато тях ги вкуся
за мен изгрява цялото небе...

Денят обичам с тебе да ми почва,
със сноп лъчи във твоите очи,
със устните – тръпчиви, сочни,
с роса по клепките, която да искри...

Вдишвам те... И чувствам се в съня ти,
усещам те със всичките си сетива...
Без съмнение ще е красив денят ни,
щом утро позлатява любовта...

Слънце в друго нечие небе

2009-04-15T06:49:00.001-07:00

Ще те запазя. Някъде в сърцето.
Когато е студено, да ме стоплиш.
Ще те запазя в мене, там, където
никой никога не ще те види...

Ще бъдеш тайна. В мене скрита.
В душата ми ще бъдеш къс душа.
Дори най-мощната стихия
не ще отнеме ми я. (Няма да я дам!)

Защото ти си Мен. (Аз виждам се във Теб.)
И, както казваш, съм ти огледало.
Но слънце ще си в друго нечие небе...
Във мойто – не. (Съдбата закъсняла е.)

Не пускай ми ръката

2009-04-15T06:48:00.000-07:00

Не пускай ми ръката. Никога.
Така света си чувствам цял.
Не искам друг до мене. Никого.
В сърцето твое би ли ме прибрал?

И би ли ме целунал... с мигли?
Искам с теб вселени да пребродя.
Ти би ли тръгнал с мене... Би ли?
Защото, знаеш ли,без теб...
Не мога.

Когато умра...

2009-04-15T06:44:00.000-07:00

Когато умра, ще съм вятър.
Ще разнасям прашинки любов.
С живота мъртва ще се надбягвам,
ще съм ураган, цунами, порой...

Когато умра, ще съм шепот
на тиха прозрачна вода,
от мен ще загребваш със шепи
без да знаеш, че пиеш жена...

Когато умра, ще съм в тебе.
Ще ме чувстваш и (знам) ще боли.
Ще съм вечен огън и трепет...
Ще съм истинска, но с мъртви очи...

Когато умра, ще съм капка
солена в самотната ти душа.
На нов живот ще съм знака,
преродена... в твоя мечта...

Влюбени /Отдавна/

2009-04-15T06:30:00.001-07:00

Не можем да я скрием. Тя личи.
Усмивките ни нежни я издават.
Чете се в блясъка на нашите очи.
И с теб я имаме... отдавна...

Тази Обич толкоз ни отива.
Толкова, че... чак ни се лети.
Щастлив си ти, че съм щастлива.
И в теб съм аз, и в мен си ти...

Ти казваш, че съм вдъхновение.
И казваш - щом погледна те в очите
сърцето ти се пълни с умиление...
Превръщат се в една душите...

Казваш също, че съм твоето безсъние.
Във всяка мисъл съм, във всеки ден...
Назад поглеждаш винаги на тръгване,
защото мен ще зърнеш...
Мен.