Понякога замислям се дали си струва?
Дали, както се казва, всичко се връща?
Дали усетени са всичките преструвки?
И лошо ли е, че назад често се обръщам
и си спомням как, какво, защо било е...
И си правя скромни равносметки.
И все се питам – животът ми какво е?
Едно пътуване?... (Изтъркани подметки)
Една илюзия?... Утопия за съвършенство,
което никой никога не може да постигне.
Но към него всеки се насочва устремено
И всеки вярва – ще успее да го стигне...
И ето днес в едната си ръка
съм стиснала милион съмнения –
относно вярата, живота и света,
човешките мечти и цели, и стремления.
И пак милион са в другата ръка,
но истини и сигурности, нищо неизвестно.
Само копнежи, сбъдвани със лекота...
Ръцете всъщност стиснали са равновесие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар