Ти тръгваш си. И аз си тръгвам.
А истините вече са изречени.
Не мога да повярвам, че изгубвам...
приятел? Не! Човекът ми!
Извинявай. Май за сбогом пиша.
И толкова убийствено боли.
Че може би съм твоето момиче...
Но, както казват хората – съдба!
(Дали?...)
посветено.
2009
2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар