Рисувам... (Без капка боя)

Рисувам по белите листове

на уморената твоя душа...

Рисувам красиви неистини –

изгрев и залез на прозрачна Луна...

Рисувам слънчеви еднорози,

препускащи сред небесни поля...

Цъфтеж на сънувани рози...

Милиони обичащи се сърца...

Рисувам и облаци от надежда...

Пурпурни лилии в океан...

Нечий образ от маргаритена прежда

с фина прецизност изтъкан...

Рисувам пясъчни паяци...

Стъклени капки дъга...

Дъждовни сенки на люляци...

И мирис на топла мъгла...

Рисувам... във теб непрестанно...

Без четка, без капка боя.

Рисувам... Със теб си споделям

всяка моя тиха мечта...

2008

Моят ангел

Тя щеше да е толкова красива.

И щеше силно мен да ме обича.

Щеше като себе си да ме гримира

и нежно „мъничка” да ме нарича.

И щяхме двете всичко да споделяме –

тайни, болки, радости, мечти…

Нямаше да искаме да се разделяме.
(„Където аз съм, с мен ще бъдеш ти.”)

Тя щеше да е може би човекът,

който без да пита, щеше да разбира.

Щях да виждам част от мен, когато

в нейните очи се взирам…

Обичам я. И знам, че ме закриля.

Но няма как да спра да страдам…

Защото тя за мене винаги ще бъде

сестрата, която нямах шанса да познавам.

Безнадеждно много

Щом сутрин заключиш вратата

и за довиждане ме целунеш,

не искам да ти пускам ръката,

не искам да си отиваш…

Без теб денят ми е грамаден и тежък.

По-тежък от най-тежкия камък,

завързан стегнато за някой грешник,

потъващ към дъното на океана…

А моят океан е твойта липса.

Защото, знаеш ли, без теб не съм добре.

Безнадеждно, безумно ми липсваш!...

До пръсване на влюбеното ми сърце.

2012

Всякаква... Но (себе си) до теб.

Кажи ми, моля те, каква ме искаш?

Искаш ли за тебе да съм самодива,

вплела във косите заклинания,

теб чакаща, дъха си затаила…?

Или искаш като сянка да ти бъда -

все до тебе, свита на клъбце,

да не крия никакви заблуди,

с все протегнати към теб ръце…

Може пък и да ме искаш скитница.

Мръсна и бездомна. Черна.

Да тичам по далечни пътища.

А ти да чакаш да се върна…

Ако ти попиташ ме – аз искам да си тук.

До мене, на целувка разстояние.

Не ми и трябва нищо, нищо друго –

Усмивки. Обич. И мечти. Със теб споделяни.

2012

Ухаеш ми...

Ухаеш ми…

на детство…

на топъл шоколад…

на слънчево вълшебство…

на цъфнал вишнев цвят…

Ухаеш ми…

на лято…

на нежна топлина…

на приказка за лека нощ…

на сутрешна трева…

Ухаеш ми…

на вятър…

на любовен стих…

на само с мигли допир…

на сбъднати мечти…

Ухаеш ми…

на чувство…

на чайково перо…

на ягодови устни…

и силно на … любов…

2011

Моят гръб, твоят нож

По стъпките ти някой ден ще тръгна.

Не си мисли, че можеш да избягаш.

Не си мисли, че няма да изтръгна

сърцето ти, задето ме предаде.

Ще те намеря. Няма да е трудно.

Едва ли толкова далеч ще стигнеш.

Душата ти ще стегна в примка

и просто няма как да се измъкнеш.

Ще те притисна в ъгъла на съвестта ти.

А после с гръб към теб ще се обърна.

Да вземеш ножа. (С лекота забития.)

За мен си никоя. И даже мъртва.

2011

Съвсем мъничка

Понякога тъй искам да съм мъничка.
Лекичка и крехка перушинка...
Тласната от вятъра, политнала
дребна седемточкова калинка...

Или пък малко, жълтичко зрънце,
пътуващо с въздушните течения...
Водно конче с слабичко телце...
Листенце от увяхнало растение...

А може даже от глухарче пухче,
наивно следвано от детските очички...
Или мъничко зелено мъхче...
Черна мравка... борова игличка...

Песъчинка, капчица или тревичка,
сгушила се в меките ти длани...
Почти невидима, съвсем, съвсем мъничка...
Завинаги при тебе да остана...

2011