"Но аз, беднякът, имам само своите мечти.
Ще разстеля мечтите си пред твоите крака.
Пристъпи нежно, защото стъпваш в моя блян."

събота, 18 февруари 2012 г.

Безнадеждно много


Щом сутрин заключиш вратата

и за довиждане ме целунеш,

не искам да ти пускам ръката,

не искам да си отиваш…

Без теб денят ми е грамаден и тежък.

По-тежък от най-тежкия камък,

завързан стегнато за някой грешник,

потъващ към дъното на океана…

А моят океан е твойта липса.

Защото, знаеш ли, без теб не съм добре.

Безнадеждно, безумно ми липсваш!...

До пръсване на влюбеното ми сърце.

2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар