Днес Слънцето пробива сивотата
на облаците, струпани пред него.
И ето че обля ме светлината му –
събуждам се и ми е хубаво…
Имам чувството, че чак във вените
потича светлина, наместо кръв.
И ставам цялата кълбо от щастие!
От нежност!... От усмивки!... От любов!...
А светът изглежда ми по-светъл,
дори и хората са някак по-добри…
Възможно ли е да е истина?
Докосната от утрешни лъчи
да се почувствам толкова опиянено…
Толкова лъчисто развълнувано!...
Толкова упойващо блажено!...
А може би още сънувам?!...
2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар