Съвсем мъничка

Понякога тъй искам да съм мъничка.
Лекичка и крехка перушинка...
Тласната от вятъра, политнала
дребна седемточкова калинка...

Или пък малко, жълтичко зрънце,
пътуващо с въздушните течения...
Водно конче с слабичко телце...
Листенце от увяхнало растение...

А може даже от глухарче пухче,
наивно следвано от детските очички...
Или мъничко зелено мъхче...
Черна мравка... борова игличка...

Песъчинка, капчица или тревичка,
сгушила се в меките ти длани...
Почти невидима, съвсем, съвсем мъничка...
Завинаги при тебе да остана...

2011