"Но аз, беднякът, имам само своите мечти.
Ще разстеля мечтите си пред твоите крака.
Пристъпи нежно, защото стъпваш в моя блян."

събота, 18 февруари 2012 г.

Моят ангел

Тя щеше да е толкова красива.
И щеше силно мен да ме обича.
Щеше като себе си да ме гримира
и нежно „мъничка” да ме нарича.
И щяхме двете всичко да споделяме –
тайни, болки, радости, мечти…
Нямаше да искаме да се разделяме.
 („Където аз съм, с мен ще бъдеш ти.”)
Тя щеше да е може би човекът,
който без да пита, щеше да разбира.
Щях да виждам част от мен, когато
в нейните очи се взирам…
Обичам я. И знам, че ме закриля.
Но няма как да спра да страдам…
Защото тя за мене винаги ще бъде
сестрата, която нямах шанса да познавам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар