"Но аз, беднякът, имам само своите мечти.
Ще разстеля мечтите си пред твоите крака.
Пристъпи нежно, защото стъпваш в моя блян."

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Да поплача



Аз искам да прегърна тишината
в тъмното на своята тревога.
Но не искам да изплаша светлината,
мислейки си, че без нея мога.

Просто искам никой да не разбере.
Никой да не ми прогонва здрача,
който сякаш със невидими ръце
ме е обгърнал… Искам да поплача.

Мечта за пролет


Във златното на моите коси
се скрий и вдишай аромата
на топли, минзухарени лъчи,
попил във всеки кичур… И в душата ми.
А после във очите ми падни,
където отразява се небето
над мойте люляково-сини дни
и всеки миг е дълъг цяла вечност…
И ако искаш даже върху мойте устни
си свий гнездо от розови листа.
Аз няма да говоря, за да не те изпусна,
моя нежна, пролетна мечта…

събота, 18 февруари 2012 г.

Рисувам... (Без капка боя)


Рисувам по белите листове
на уморената твоя душа...
Рисувам красиви неистини –
изгрев и залез на прозрачна Луна...

Рисувам слънчеви еднорози,
препускащи сред небесни поля...
Цъфтеж на сънувани рози...
Милиони обичащи се сърца...

Рисувам и облаци от надежда...
Пурпурни лилии в океан...
Нечий образ от маргаритена прежда
с фина прецизност изтъкан...

Рисувам пясъчни паяци...
Стъклени капки дъга...
Дъждовни сенки на люляци...
И мирис на топла мъгла...

Рисувам... във теб непрестанно...
Без четка, без капка боя.
Рисувам... Със теб си споделям
всяка моя тиха мечта...

2008

Моят ангел

Тя щеше да е толкова красива.
И щеше силно мен да ме обича.
Щеше като себе си да ме гримира
и нежно „мъничка” да ме нарича.
И щяхме двете всичко да споделяме –
тайни, болки, радости, мечти…
Нямаше да искаме да се разделяме.
 („Където аз съм, с мен ще бъдеш ти.”)
Тя щеше да е може би човекът,
който без да пита, щеше да разбира.
Щях да виждам част от мен, когато
в нейните очи се взирам…
Обичам я. И знам, че ме закриля.
Но няма как да спра да страдам…
Защото тя за мене винаги ще бъде
сестрата, която нямах шанса да познавам.

Безнадеждно много


Щом сутрин заключиш вратата

и за довиждане ме целунеш,

не искам да ти пускам ръката,

не искам да си отиваш…

Без теб денят ми е грамаден и тежък.

По-тежък от най-тежкия камък,

завързан стегнато за някой грешник,

потъващ към дъното на океана…

А моят океан е твойта липса.

Защото, знаеш ли, без теб не съм добре.

Безнадеждно, безумно ми липсваш!...

До пръсване на влюбеното ми сърце.

2012

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Всякаква... Но (себе си) до теб.


Кажи ми, моля те, каква ме искаш?

Искаш ли за тебе да съм самодива,

вплела във косите заклинания,

теб чакаща, дъха си затаила…?

Или искаш като сянка да ти бъда -

все до тебе, свита на клъбце,

да не крия никакви заблуди,

с все протегнати към теб ръце…

Може пък и да ме искаш скитница.

Мръсна и бездомна. Черна.

Да тичам по далечни пътища.

А ти да чакаш да се върна…

Ако ти попиташ ме – аз искам да си тук.

До мене, на целувка разстояние.

Не ми и трябва нищо, нищо друго –

Усмивки. Обич. И мечти. Със теб споделяни.

2012

неделя, 12 февруари 2012 г.

Ухаеш ми...


Ухаеш ми…

на детство…

на топъл шоколад…

на слънчево вълшебство…

на цъфнал вишнев цвят…

Ухаеш ми…

на лято…

на нежна топлина…

на приказка за лека нощ…

на сутрешна трева…

Ухаеш ми…

на вятър…

на любовен стих…

на само с мигли допир…

на сбъднати мечти…

Ухаеш ми…

на чувство…

на чайково перо…

на ягодови устни…

и силно на … любов…

2011

Моят гръб, твоят нож

По стъпките ти някой ден ще тръгна.

Не си мисли, че можеш да избягаш.

Не си мисли, че няма да изтръгна

сърцето ти, задето ме предаде.

Ще те намеря. Няма да е трудно.

Едва ли толкова далеч ще стигнеш.

Душата ти ще стегна в примка

и просто няма как да се измъкнеш.

Ще те притисна в ъгъла на съвестта ти.

А после с гръб към теб ще се обърна.

Да вземеш ножа. (С лекота забития.)

За мен си никоя. И даже мъртва.

2011

Съвсем мъничка


Понякога тъй искам да съм мъничка.
Лекичка и крехка перушинка...
Тласната от вятъра, политнала
дребна седемточкова калинка...

Или пък малко, жълтичко зрънце,
пътуващо с въздушните течения...
Водно конче с слабичко телце...
Листенце от увяхнало растение...

А може даже от глухарче пухче,
наивно следвано от детските очички...
Или мъничко зелено мъхче...
Черна мравка... борова игличка...

Песъчинка, капчица или тревичка,
сгушила се в меките ти длани...
Почти невидима, съвсем, съвсем мъничка...
Завинаги при тебе да остана...

2011

И този път ще ми мине

Понякога нищо не струва.

Понякога няма и смисъл.

Понякога дори се преструвам,

че мога, че чувствам, че искам…

Понякога пропадам във дупка

и с дни измъкване няма.

Понякога в мен се промъква

отчаяние. И то без покана.

Понякога силно се мразя.

(Особено силно – по празници.)

Понякога сякаш нагазвам

във ш***ни плаващи пясъци.

Понякога от яд ще се пръсна,

Друг път – от безразличие.

Понякога се отчайвам. (До втръсване!)

Но нищо. И този път ще ми мине.

2011

В ъ з п р и я т и я

Нощем съм често прибрана

на топло във твойте обятия.

Тогава са силно изострени

всичките ми възприятия.

Тогава ухаеш най-приказно –

на нежна, спокойна любов.

Тогава го чувам най-истински –

сърцето ти… до мойто е то.

Тогава са най-сладки устните,

заспали на мойта усмивка.

Тогава усещам най-близко

на тялото ти всяка извивка.

Тогава те виждам най-влюбен

и искрен, и мил, и щастлив…

До тебе щастлива се будя.

И щастлива до тебе заспивам…

2011

Благословена


Още щом очите си отварям сутрин,

вече знам, че Господ ме обича,

защото теб до себе си щом имам,

аз съм най-благословеното момиче!

Аз съм най-щастливият човек!

Видя ли те сутрин тук до мене,

значи, че денят ми ще е лек,

ще е слънчев и усмихнат. И безценен

ще е всеки споделен момент.

И щастието ми няма кой да помрачи!

В хармония съм с цялата вселена,

защото съм до тебе и до мен си ти!...

2011

Целият ми свят (Без думи...)


В очите ти не скитат тихи сенки.

И по устните не са заспали снегове.

Във мислите не криеш опасения

дали ще те обичам утре или не.

Ти просто знаеш. Ти си сигурен,

че аз съм ти Голямата Любов!

Че съм си твоя и съм истинска –

утеха, нежност, смисъл и опора.

И нямаш нужда от неспирни доказателства.

Поглеждаш ме и е пределно ясно,

че съм до теб при всички обстоятелства.

(Дори поставена на много, много тясно.)

Така си е. Обичам те! Обичам!...

И няма смисъл да крещя в несвяст.

Ти знаеш. И го чувстваш. В себе си.

Без думи… Ти си целият ми свят.

2011

Добро утро!



Днес Слънцето пробива сивотата

на облаците, струпани пред него.

И ето че обля ме светлината му –

събуждам се и ми е хубаво…

Имам чувството, че чак във вените

потича светлина, наместо кръв.

И ставам цялата кълбо от щастие!

От нежност!... От усмивки!... От любов!...

А светът изглежда ми по-светъл,

дори и хората са някак по-добри…

Възможно ли е да е истина?

Докосната от утрешни лъчи

да се почувствам толкова опиянено…

Толкова лъчисто развълнувано!...

Толкова упойващо блажено!...

А може би още сънувам?!...

2011


Точно тебе чаках


Не съм те искала. И не съм очаквала,

че толкоз сутрини до тебе ще се будя.

Живеейки без теб, съм се наказвала,

а всички други били са ми заблуда...

И вече струва ми се нереално,

че ти за мене бил си непознат.

Сега си образът ми огледален,

смисълът на целия ми свят!...

За първи път с затворени очи

със тебе, Обич моя, се целувам.

И имам те във всичките мечти...

До тебе спя, а пак си те сънувам...

Не искам друго – само ме обичай,

притискай ме до себе си във мрака.

Поглеждам те и вече знам, че

Точно тебе исках. Точно тебе чаках...

2010

Светът е пълен с невъзможности


Светът е пълен с невъзможности.

За обич, път, приятел и усмивка

понякога е твърде, твърде сложно

да мислиш и да чакаш. И да искаш...

Сбъдването често е илюзия,

дори да палиш свещи всяка нощ.

Ако невъзможност ти е писана,

другото е ... Другото е все едно...

2009

На тръгване


Ти тръгваш си. И аз си тръгвам.

А истините вече са изречени.

Не мога да повярвам, че изгубвам...

приятел? Не! Човекът ми!

Извинявай. Май за сбогом пиша.

И толкова убийствено боли.

Че може би съм твоето момиче...

Но, както казват хората – съдба!

(Дали?...)

посветено.
2009

За да остана!


Разпръснах се на хиляди парчета.

Сърцето си разкъсах. ( Не боли. )

Раздадох го на хората, които

в живота ми оставиха следи.

От себе си по мъничко аз давах,

за да ме има даже и след мен.

За да мога да се запечатам

във смисъла на нечий ден.

За да остана! В нечия душа...

Едно парченце от момиче,

от ангел, самодива... От жена...

И да ме помнят само... как Обичам.

2009

Въже (Дълго, преди тази нощ)


Изплете го направо на врата ми.
Завърза, после стегна здраво.
Така го стегна, че видях кръвта ми
как надолу по земята капва.
Сатанински се усмихна. За последно...
И ритна стола под краката ми.
. . .
Но дълго преди тази нощ, убиецо,
ти беше умъртвил душата ми...

08.08.2009